You could be the King, but watch the Queen conquer.
Думички, думички...
Думички, думички,
Странички, странички,
Мисли, мечти,
Спомени и надежди.
И някъде там
Е скрито моето Аз.
Под всичките странички,
Пълни със думички,
Тя пише ли, пише,
Задрасква, поправя,
Запълва редовете безкрайни
Неуморно, безспирно.
"Подреждам ги, казва,
На спретнати купчинки.
Ето тук всички се сбъднаха,
А тези отдавна забрави.
Тук са само надежди за утре,
А там складирам страховете от вчера.
Понякога спирам,
Но нямам никакво време
Да си почина.
Мечтите ти толкова много
Кой ще ги събира?"
А аз тихо я гледам
Неуморно как ги сортира
Моите копнежи далечни
И сънища недостижими.
"Подредени били, аз питам,
Но защо все хаос
В душата си намирам?"
А тя ме успокоява
Със широка усмивка.
"Когато ти трябват,
Където ти трябват
Ще ги намериш.
За теб може да е хаос,
Но аз ред го наричам.
Ще видиш, че всичко
Правилно място си има.
Ще видиш, че всичко
В строг ред се намира."
И аз й се доверявам
И я оставям
Със нейните думички,
Напълнили странички.
Със нейният хаос,
Който всъщност е ред.
Някъде там,
Скрити дълбоко във мен.
Абонамент за:
Публикации (Atom)