В търсене на Голямото "Може Би"

"Тези ужасни неща могат да бъдат преживени, защото ние сме точно толкова неуязвими, колкото повярваме. Големите не осъзнават колко са прави, когато казват с онази самодоволна, глупава усмивка на лице: " Младите се мислят за непобедими." Никога не бива да губим надежда, тъй като никога не можем да се повредим непоправимо. Мислим, че сме непобедими, защото е така. Не можем да се родим, не можем да умрем. Като всяка енергия, ние само променяме формата, размерите и проявлението си. Когато пораснат, хората забравят това. И започват да се страхуват от загубата и от провала. Но онази по-голяма от сбора на частите ни частица от нас няма начало и няма край, така че не можем да се провали."

Твоя мотив да мечтаеш...

"Любима си ми сутрин рано
Без грим в леглото с празен график
Няма нужда да се местим
В тази скрита бяла стая..."

Do I Wanna Know?

Have you got colour in your cheeks?
Do you ever get that fear that you can't shift
The type that sticks around like something in your teeth?
Are there some aces up your sleeve?
Have you no idea that you're in deep?
I dreamt about you nearly every night this week
How many secrets can you keep?
'Cause there's this tune I found that makes me think of you somehow and I play it on repeat
Until I fall asleep
Spilling drinks on my settee

Do I wanna know,
If this feeling flows both ways?
Sad to see you go,
Was sort of hoping that you'd stay
Baby we both know,
That the nights were mainly made for saying things that you can't say tomorrow day

Crawling back to you
Ever thought of calling when you've had a few?
'Cause I always do
Maybe I'm too busy being yours to fall for somebody new
Now I've thought it through
Crawling back to you

So have you got the guts?
Been wondering if your heart's still open and if so I wanna know what time it shuts
Simmer down and pucker up
I'm sorry to interrupt. It's just I'm constantly on the cusp of trying to kiss you
I don't know if you feel the same as I do
But we could be together if you wanted to

Crawling back to you (crawling back to you)
Ever thought of calling when you've had a few? (you've had a few)
'Cause I always do ('cause I always do)
Maybe I'm too (maybe I'm too busy) busy being yours to fall for somebody new
Now I've thought it through

Crawling back to you...

Do I wanna know...

Too busy being yours to fall...

Sad to see you go...

Ever thought of calling darling...

Do I wanna know?
Do you want me crawling back to you?

Намери си момиче, което обича да чете


"Намери си момиче, което си купува книги вместо дрехи, и в гардероба му няма място, защото е препълнен с книги. Намери си момиче, което има карта за библиотеката още от дванадесетгодишна възраст и списък с книги, които иска да прочете.

Намери си момиче, което обича да чете. Ще го познаеш по това, че винаги има недочетена книга в чантата си. По това, че с любов разглежда рафтовете в книжарницата и надава тих възглас, когато открие книгата, която търси. Виждаш ли онази странна птица, която души страниците на старата книга в антикварния магазин? Това са те, читателите. Те никога не могат да устоят на изкушението да подушат страниците, особено ако са пожълтели.

Такова е момичето, което чете, докато чака в кафенето на ъгъла. Ако надзърнеш в чашата й, ще видиш, че не е разбъркала сметаната си, защото вече е погълната от книгата. Потънала е в света, сътворен от автора. Седни до нея. Тя може да те погледне гневно, защото повечето четящи момичета не обичат да бъдат прекъсвани. Попитай я дали книгата й харесва.

Купи й още едно кафе.

Кажи й какво мислиш за Мураками в действителност. Проучи дали е успяла да се пребори с първата глава на Властелина. Разбери, че когато казва, че е разбрала „Одисей” на Джеймс Джойс, го прави само за да изглежда интелигентна. Питай я дали харесва Алиса и дали иска да бъде Алиса.

Лесно е да ходиш с момиче, което чете. Подарявай й книги за рождения ден, за Коледа и за годишнините ви. Дарявай я с думи в стихове и песни. Дай й Неруда, Паунд, Секстън, Къмингс. Покажи й, че знаеш, че думите са любов. Разбери, че тя знае каква е разликата между книгите и действителността, но, ей богу, ще се опита да направи така, че светът й поне малко да заприлича на любимата й книга. И ако успее, вината няма да е твоя.

Тя просто някак трябва да опита.

Излъжи я. Щом разбира от синтаксис, ще разбере и необходимостта ти да излъжеш. Зад думите се крият други неща: мотивация, ценности, нюанси, диалог. Заради това няма да свърши светът.

Разочаровай я. Защото момичето, което обича да чете, знае, че разочарованието винаги води към кулминацията. Защото разбира, че всичко в крайна сметка има край. Че винаги можеш да напишеш продължение. Че можеш да започваш отново и отново и въпреки всичко да бъдеш герой. Че в живота не може без някой и друг злодей.

Защо да се плашиш от всичко, което не си? Момичетата, които обичат да четат, са наясно, че хората, също като героите, се развиват. С изключение на тези в „Здрач”.

Щом откриеш момиче, което обича да чете, дръж го здраво. Когато я намериш будна в 2 през нощта, хлипаща, притиснала книга към гърдите си, направи й чаша чай и я прегърни. Може и да я губиш за по час-два, но тя винаги ще се връща при теб. Ще говори така сякаш героите от книгата са истински, защото за кратко те наистина са такива.

Ще й предложиш на балон в небето. Или по време на рок концерт. Или така небрежно следващия път като е болна. По скайп.

Ще се смееш толкова много, че ще се чудиш как така сърцето ти още не се е пръснало и не е оцапало гърдите ти с кръв. Заедно ще пишете историята на живота си, ще имате деца със странни имена и още по-странни вкусове. Тя ще ги запознае с Котарака с шапката и с Аслан и то вероятно в един и същи ден. Ще прекосявате заедно зимните дни на старините си и тя тихичко ще рецитира Кийтс, докато ти изтърсваш снега от обувките си.

Намери си момиче, което обича да чете, защото го заслужаваш. Заслужаваш момиче, което може да те дари с най-пъстрия живот, който можеш да си представиш. Ако единственото, което си способен да й дадеш в замяна, е скука, монотонни часове и зле скалъпени предложения, то по-добре си стой сам. Ако искаш да получиш целия свят и световете отвъд него, избери момиче, което чете.

Или още по-добре – избери момиче, което пише."

Remember me...

Some legends are told,
Some turn to dust or to gold,
But you will remember me,
Remember me, for centuries!
And just one mistake
Is all it will take,
We'll go down in history,
Remember me for centuries!

Art Of Moving On

Нямам надежди,
Нямам очаквания.
Имам само себе си
И това трябва да е достатъчно, за да продължа.

Perfect Storm

So you wanna play with magic,
Boy, you should know what you're falling for.
Are you ready for, ready for,
A perfect storm, perfect storm,
Cause once you’re mine, once you’re mine,
There’s no going back.

It's
Time to go back home,
Where
I left my heart and soul,
And
Where my dreams were real...

But it never is the day, is it?

'- Every day, I wake up thinking, "Maybe she changed her mind, remembered how much she loved me. I bet she'll come home today." But she don't come.I go to sleep alone. My heart's broken all over again.
And then the sun comes up, and I I think, "Maybe today's the day."
- But it never is the day, is it?
- No.
- It's time you realize it never will be.'

Проблеми и Решения

-           - Знам,  че понякога е трудно да погледнеш нещата в по-широк план. Да видиш ситуацията в целия й размах. Живота ни не се ограничава до дървото, десет метра пред нас. След него има още. Има други животи и други съдби. За това, когато се мъчиш да вземеш решение, трябва да погледнеш зад това дърво. Да видиш, че има и други дървета, че има други страни на нерешимият ти проблем. И когато видиш нещата така, осъзнаваш, че решението ти ще повлияе на много други неща,  по много различни начини.
Предполагам, че ти звуча объркано. Опитвам се да ти обясня, че за да решиш един проблем, или за да отговориш на един въпрос трябва да оставиш погледа ти да се зарее напред. Да види целия свят – не само близкия, но и далечния. Не казвам, че това мигновено ще ти даде търсения отговор или решението ще ти падне свише отнякъде. Не. Просто ще осъзнаеш, че си малък, че проблема ти не е толкова нерешим, че изход винаги има.
Не бива да се заключваш в един тесен кръг и да отказваш да виждаш света отвъд него. Така не само няма да намериш решение, но дори ще зацикляш над все по-прости и по-прости задачи. Не трябва да забравяш, че колкото и велик да си, колкото и умен да си винаги, във всеки един момент, си просто една малка част от цялата картина. Не си дори основна част. Но без теб не би съществувала.
За това не се отчайвай, не си повтаряй, че изход няма. Ти просто не си погледнол достатъчно надалеч, за да го откриеш! Не се плаши от непознатите далечни земи извън кръга на попознатото. Истинското приключение е именно там. Както и твоето решение.

Хората имат навика да гледат на две педи пред себе си и  успяват да пропуснат красотата в третата. Дори не мога да кажа, че е скрита – те просто не искад да погледнат толкова надалеч. Втренчени в ежедневието пропускат толкова много... Слушай ме като ти казвам - не забравяй да се оглеждаш и да виждаш все по-надалеч и по-надалеч и най-важното – никога, никога не си поставяй граници.

"Не ми е тъжно. Просто ми е празно.
И точно за това ми се мълчи...
И намам думи. Само тишини."

Стъклени замъци


' 'Cause I'm only a crack in this Castle of glass.
Hardly anything there for you to see
For you to see...'

      Това  ни е проблема на хората с големи сърца - лесно се влюбваме. Чакаме дълго някой, който да ни накара да трепнем, който да обсеби мислите ни и да  завладее мечтите ни. И след толкова чакане и при най-малкия сигнал ние се хвърляме в режисиране на невъзможни филми. Създаваме си наши истини и безусловно вярваме в тях. Изграждаме неземно красиви Стъклени замъци.
      И най-боли когато тези замъци се счупят. Когато видим истината, без да я изкривяваме през нашия поглед. Разочарованието, когато видим как нашите замъци се разпадат на толкова много фини парченца, това е нещо, което другите не изпитват. Те гледат на света със ясен поглед, а ние - с очите на мечтател. Техните замъци не са толкова огромни, те не зазидват част от себе си в стъклените им стени. Затова нашите замъци са така красиви - защото ние самите сме в тях. И когато се счупят се чупим и ние.
       Но колкото и пъти да се счупваме, винаги намираме сили да се съберем отново. Винаги красивото ни дава воля да се надигнем... и скоро да  построим нов замък - по-великолепен от всеки преди него.
     Това ни е проблема на хората с големи сърца - когато обичаме, обичаме безкрайно.  И когато плачем, плачем безутешно. Мечтите ни са всичко и предпочитаме да бъдем там, където всичко е възможно...
         И мечтаем, и мечтаем, докато всичко което ни остане са несбъднатите мечти.

Една любов, осъдена...

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов, една съдба.

Те са пред мен - две сенки огнени.
Те са във мен - две болки плачещи.

Под слънцето на време страшно.
Един монах - сърце желязно.
Една жена отрекла себе си.
Душите си осъдени горят.

Те са пред мен. Те са във мен.
Две сенки огнени. Две болки плачещи.

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов...
Осъдена...

Сън В Лятна Нощ

"Всичко е любов, любов, любов!
Другото не струва!
Другото е сиво!
Всеки много обича
млади и стари, грозни и красиви!
И се върти омагьосания кръг
от царя до занаятчията,
от цветята до животните
и целия свят!
Върти се омагьосания кръг
на любовта и в него целия свят,
повикал на помощ елфи,
феи,
духове
и онзи прекрасен сън
в лятната горска нощ.
Сънят,
който всичко
преобръща,
подлудява,
преобразява!

Животът е само сън.
И трудно е да се каже
кой свят е по-истински
в живота или в съня ни.

Ако ние, сенки леки,
сме дотегнали на всеки
помислете, че сте спали,
ний додето сме играли;
че били са тези сцени
с разни роли разменени,
само сънна бъркотия
в мозъчната ви кутия.
Да, така си помислете;
сън един, сънуван лете,
сън с отворени очи.
И ако не прозвучи
змийска свирка в тази зала
или някой за похвала
сбърка да изръкопляска,
зарад този опит днеска,
с други опит по-търпим
ний ще ви се отплатим.
Обещавам ви го аз,
а кажете ми: от вас,
драги господа и дами,
кой е чувал Пък да мами?"

Once Upon A Picture Part 3

Какво обичат звездите? За какво мечтаят звездите? Когато времето тече толкова бавно, че дори вековете са по-кратки от миг… Какво крият звездите? Дали искат да бъдат различни? Дали чуват всяко прошепнато желание? А дали се опитват да го изпълнят?
Какво виждат звездите? Един миниатюрен свят, толкова дребен, толкова незначителен, на фона на безкрайността? Едно чудо, развило се от прашинките на други звезди? Знаят ли какво има отвъд? Отвъд тъмнината на Космоса?
За какво копнеят звездите? Дали искат да бъдат хора? Макар и за един миг… Искат ли да чувстват? Да плачат и да се смеят? Да се радват и тъгуват? Дали биха разменили своето вечно, непроменящо се съществуване за краткия и несигурен живот на човека?
А може би звездите чувстват? По някакъв необясним, звезден начин. Може би нашите сбъднати желания са техния смях, а несгодите ни – тяхната тъга…
Дали звездите плачат? Там, някъде, в безкрая, сами, нечути и неразбрани? Дали звездите плачат? Дали и те имат сърца, които мечтаят, точно като нас? Дали и те прошепват желанията си, тайно, полугласно,за да не се загуби магията?
И ако да, то кой… Кой слуша техните мечти? Кого обичат звездите? Кого виждат звездите? По кого копнеят?
Стоя, гледам ги и си мисля: ето, аз ще си намисля желание, ще го прошепна на онази звезда, онази там – най-ярката, и ще чакам то да се сбъдне. Звездата ще чуе моя шепот, ще усети колко искам то да се сбъдне и ще пръсне своя звезден прах… Но когато Звездата си пожелае нещо, кой ще сбъдне нейното звездно желание?

Думички, думички...

Думички, думички,
Странички, странички,
Мисли, мечти,
Спомени и надежди.
И някъде там
Е скрито моето Аз.

Под всичките странички,
Пълни със думички,
Тя пише ли, пише,
Задрасква, поправя,
Запълва редовете безкрайни
Неуморно, безспирно.
"Подреждам ги, казва,
На спретнати купчинки.
Ето тук всички се сбъднаха,
А тези отдавна забрави.
Тук са само надежди за утре,
А там складирам страховете от вчера.
Понякога спирам,
Но нямам никакво време
Да си почина.
Мечтите ти толкова много
Кой ще ги събира?"
А аз тихо я гледам
Неуморно как ги сортира
Моите копнежи далечни
И сънища недостижими.
"Подредени били, аз питам,
Но защо все хаос
В душата си намирам?"
А тя ме успокоява
Със широка усмивка.
"Когато ти трябват,
Където ти трябват
Ще ги намериш.
За теб може да е хаос,
Но аз ред го наричам.
Ще видиш, че всичко
Правилно място си има.
Ще видиш, че всичко
В строг ред се намира."

И аз й се доверявам
И я оставям
Със нейните думички,
Напълнили странички.
Със нейният хаос,
Който всъщност е ред.
Някъде там,
Скрити дълбоко във мен.

Next time maybe, I'll be bulletproof...