Perfect Storm

So you wanna play with magic,
Boy, you should know what you're falling for.
Are you ready for, ready for,
A perfect storm, perfect storm,
Cause once you’re mine, once you’re mine,
There’s no going back.

It's
Time to go back home,
Where
I left my heart and soul,
And
Where my dreams were real...

But it never is the day, is it?

'- Every day, I wake up thinking, "Maybe she changed her mind, remembered how much she loved me. I bet she'll come home today." But she don't come.I go to sleep alone. My heart's broken all over again.
And then the sun comes up, and I I think, "Maybe today's the day."
- But it never is the day, is it?
- No.
- It's time you realize it never will be.'

Проблеми и Решения

-           - Знам,  че понякога е трудно да погледнеш нещата в по-широк план. Да видиш ситуацията в целия й размах. Живота ни не се ограничава до дървото, десет метра пред нас. След него има още. Има други животи и други съдби. За това, когато се мъчиш да вземеш решение, трябва да погледнеш зад това дърво. Да видиш, че има и други дървета, че има други страни на нерешимият ти проблем. И когато видиш нещата така, осъзнаваш, че решението ти ще повлияе на много други неща,  по много различни начини.

Предполагам, че ти звуча объркано. Опитвам се да ти обясня, че за да решиш един проблем, или за да отговориш на един въпрос трябва да оставиш погледа ти да се зарее напред. Да види целия свят – не само близкия, но и далечния. Не казвам, че това мигновено ще ти даде търсения отговор или решението ще ти падне свише отнякъде. Не. Просто ще осъзнаеш, че си малък, че проблема ти не е толкова нерешим, че изход винаги има.

Не бива да се заключваш в един тесен кръг и да отказваш да виждаш света отвъд него. Така не само няма да намериш решение, но дори ще зацикляш над все по-прости и по-прости задачи. Не трябва да забравяш, че колкото и велик да си, колкото и умен да си винаги, във всеки един момент, си просто една малка част от цялата картина. Не си дори основна част. Но без теб не би съществувала.

За това не се отчайвай, не си повтаряй, че изход няма. Ти просто не си погледнол достатъчно надалеч, за да го откриеш! Не се плаши от непознатите далечни земи извън кръга на попознатото. Истинското приключение е именно там. Както и твоето решение.

Хората имат навика да гледат на две педи пред себе си и  успяват да пропуснат красотата в третата. Дори не мога да кажа, че е скрита – те просто не искад да погледнат толкова надалеч. Втренчени в ежедневието пропускат толкова много... Слушай ме като ти казвам - не забравяй да се оглеждаш и да виждаш все по-надалеч и по-надалеч и най-важното – никога, никога не си поставяй граници.