Здравейте, Уважаема публика!
Това съм аз – вашия любим актьор! Не ме ли познахте? Може би
защото вчера бях в костюм на клоун. А онази вечер бях пременен като Квазимодо,
а преди това като красивия принц. А днес съм по-обикнвен, в бяла риза и почти без грим.
Сигурно за това не ме познахте. Днес не нося шарена маска,
не съм прочут герой. Днес ролята ми е малка, само няколко реплики. Трябва да ви
въведа в историята, която днес ще ви представим. Но реших преди това да мина да
Ви видя, Уважаема публико. Как сте тази вечер? Виждам не е едно и две
нерадостни лица. А беше слънчев ден.
Защо сте намусен господине? Да, вие на третитят ред,
отдясно. Защо така лошо гледате живота? Не ми казвайте, нека позная – цял ден
сте работили, уморен сте, не се вълнувате много, много от света извън работата, но пък имате готово мнение и решения на всеки проблем на нашия
объркан свят? И сега насила са ви довели да гледате група смешници как
подскачат на тази сцена. Колко глупаво. Колко пропиляно време. А можехте да сте
си вкъщи и да си четете вестника, пълен с новини за разпадащия се свят. Колко
по-ползотворна би била вечерта ви тогава, нали господине? И все пак ето ви тук.
Седнал на удобната седалка, чакате нашето представление и се надявате, но
искрено се съмнявате, да ви впечатлим.
Ех, можем да опитаме. Знаете ли, в тазвечершната ни история
има един такъв отегчен господин. И той така, не харесва живота, генерално, ама
го живее. Без да прави излишни усилия да го подобри. Каква разлика би направил
той, нали? Той е просто един господин на средна възраст, с вестник под ръка.
Ако мога да се включа – все съм мислил, че всеки може да промени нещо, макар и
малко.
А живота – не е толкова ужасен. Доверете се на човека, който
всяка вечер слага нова маска и живее различен живот. Понякога тъжен, понякога
весел...
Но да не говорим за маскирания ви приятел.
А там, на предпоследния ред – има една дама. Гледа толкова
тъжно. Защо, прекарасна лейди? Та вие сте толкова красива в синята си рокля.
Изглеждате толкова елегантна, толкова... запомняща се. Сигурен съм, когато
влезете в стаята всички се обръщат след вас и оставате в съзнанието им дълго
след като сте излезли от там. Точно като лекия аромат на цветя, който се носи
от вас. Жените помнят дрехите ви, мъжете – тялото ви. Аз обаче ... аз бих
запомнил лицето ви, очите ви. Такава тъга струи от тях. Толкова умора... а сте така
красива...
Несподелена любов? Изгубена любов? Удар на Съдбата ( тя може
да е доста жестока, ако реши). Повалили са ви, но вие пак сте станали и се
борите, без да трепнете. И сте непоклатима. Само тези ваши очи ви издават, мила
лейди. Цялата си болка там сте скрили.
Жестока е съдбата. Маскирал съм се като нейна жертва. Поваля
ме е отново и отново, докато не е сигурна, че последното
пламъче в мен е угаснало. Безмилосттна е, щом реши. Всяка вечер ми измисля нови
битки. Все различни, все трудни. И щом героите ми ги преминат, се надявам, че
падне ли завесата, ще имам миг покой.
Но завесата пада, маските също. И аз се изправям срещу Нея.
Срещу Нея е Живота. Онзи, истинкия, моят собствен. И цялата умора на света пада
върху ми. Чуствам се като Атлас... едно небе над мен, а аз имам само двете си
ръце да го държа да не падне... понякога е трудно да жевееш много животи, мила
публико. Всяка вечер да си друг, а всъщност си все ти. Да водиш други битки, а
твойте собствени да те чакат след края на спектакъла.
Какво ли ви разправям. Сякащ само аз го правя. Не е така,
скъпи приятели. Всички го правим. Сутрин си
надяваме маските и излизаме на сцената. Ще отречете? Не съм изнедан.
Всички го правим, само че на мен това ми
е работата. Да слагам маски, за да ви забавлявам. А вие ги слагате за да
живеете. И като свалим грима, след като завесата е паднала, кой е по-кух – аз
или вие?
Така е драга ми публико – „Нали актьори сме в театър, театър
ту добър, ту малко лош“. И ето ви днес
тук, дошли да погледате как други слагат маски и да забравите, че самите вие
носите такива. Ха, и вие сте като мен, само че не си признавате.
Не се тревожете. Такъв ни е света – маскиран, ние просто си
играем ролите.
А сега е време да ви
разкажа за историята, която ще видите тази вечер – за един отегчен господин и
една тъжна дама... и един млад мечтател...за живота и за нашите роли в него.
