... нещо без начало, но с край

той е уверен и мъдър
а аз съм плаха и все бъркам
някъде нещо
и после си мисля
„дано не си спомня“
защото по принцип съм друга -
по-добра и по-смела
но около него така се притеснявам
че някак все забравям
кое как…

той знае много
от опит
аз знам много
от книги
но мога ли да вярвам
на чужди думи
и ако не мога
значи ли това
че не знам
нищо?
все едно
не съм живяла
не съм чувствала
не съм плакала
не съм мечтала
и не съм била
влюбена.
(а била ли съм
сама не знам
защото кой, в какво и как
измерва любовта
кажете?…)

той казва
че няма защити
че прави каквото си иска
а аз съм цялата стени и прегради
още, и още, и още
и ме е страх, да
че и този път няма да бъдат достатъчни
а вече нямам сълзи
нито сили
за истории в които не знам
кой кой е
и какво сме
заедно
ако сме
заедно.

той обещава
разни неща
които аз запомням
без да искам
и които обаче
остават все там -
близо до рояла
сред песните
които той пее
аз танцувам
сред дима
на чужди цигари
сред настроението
между неговата
и моята
чаша уиски
без лед.
а аз съм така уморена
от планове
че предпочитам да мълчи
и да не обещава нищо
никога
но да е тук
винаги.
това ми стига.

той изглежда различен -
по-умен
по-добър
по-истински
но те всички винаги
са изглеждали така
а после си тръгват
така реално
колкото нереално са дошли
и остава само горчивият вкус
по неизживяното
и по раздялата
ако разбира се
можем да наречем раздяла
нещо без начало
но с край.

Мария Василева

Мечти за утре

Чаша чай, есенен вятър и мечти за утре...
Изчезвам някъде в мислите си. Губя се, търсейки правилната пътека, по която да вървя. Чакам отговорите на безбройните ми въпроси да паднат директно  в скута ми и да ме осводбодят от бремето да ги решавам сама. Като че ли не са сложни въпроси, но измъчват моята мечтателска душа и не й оставят време да мечтае. А тя само това иска и от това се нуждае. Блъскам си главата над лабиринти и търся най-безопасния път, онзи които носи най-малко тъга. А сега той изглежда невъзможен и аз се чудя има ли го изобщо. Този "лек" път, който си пожелаваме винаги, истински ли е?

В главата ми е пълна каша и дори тези думи идват трудно. И са някак бавни и тромави. Есенния вятър блъска по стъклото и виждам как листата отвън танцуват в бясна вихрушка. Обичам това време - слънчевите есенни дни, напомнящи за изминалото топло лято и подсказващи за предстоящята студена зима. Носталгията идва и тя с чаша чай, сяда до мен и също се заглежда през прозореца. Листата вече не са просто листа, а хиляди спомени от отминали дни. Скъпи спомени. И добри и лоши, сълзи и смях, преплетени в тази вихрушка от жълто и червено. Връщам се под жарките лъчи на лятното слънце, после при свежия полъх на пролетния вятър, през студения сняг, засипващ всичко около мен, чак до едно отдавна забравено време, където всичко е смях и мечти.

А днес? Е, и днес имам мечти. Малко по-различни, малко по-големи. По-смели и по-страшни. Мечтая за утре, не тъгувам за вчера. Мечтая за идния ден със сърце, пълно с надежда. Но ето ги пак, мойте въпроси, подредени като войници, чакащи да атакуват, а аз все още няма отговори, с които да ги обезоръжа.

Чаят вече истина, вятъра утихна. Но мечтите ми за утре все така греят в мен. И знам, че ще ме топлят и пазят. Лабиринта изглежда тъмен и страшен, но знам, че мечтите ми, ще бъдат моята пътеводна звезда. И знам, че ще намеря верния път. Рано или късно.

We Are <3

Thinking, we don't wanna get caught up in over thinking,
We only got tonight.
Moments, we gotta keep on living for these moments,
'Cause this is our time.
Life's too short to sit and wait
For luck to come our way.
Light it up like fireworks,
I wanna hear you say
We are, we are
We are alive
And we are the light that's shining now,
We are we are
We are the reckless
And you can hear us drowning out the sound
We are, we are
Young and dumb, always chasing something
We are, we are
Hearts like drums, you can hear us coming
We are, we are
Chances, you know there's nothing wrong with taking chances
We put it on the line
Oh someday,
I know we're gonna be somebody's someday
Only gotta try
Life's too short to sit and wait
For luck to come our way
Light it up like fireworks
I wanna hear you say
We are, we are
We are alive
And we are the light that's shining now
We are, we are
We are the reckless
And you can hear us drowning out the sound
We are, we are
Young and dumb, always chasing something
We are, we are
Hearts like drums, you can hear us coming
We are, we are !!!

- What were you all doing in the wardrobe?
- You wouldn't believe us if we told you, sir.
- Try me! ;)

Summer

When I met you in the summer
To my heartbeat sound
We fell in love
As the leaves turned brown
And we could be together baby
As long as skies are blue...
***
When I met you in the summer...

Angel With A Shotgun

I'm an angel with a shotgun, shotgun, shotgun,
An angel with a shotgun, shotgun, shotgun...

Get out your guns, battle's begun,
are you a saint or a sinner?
If love's a fight, then I shall die,
with my heart on a trigger.

They say before you start a war,
you better know what you're fighting for. Well baby, you are all that I adore,
if love is what you need, a soldier I will be.

I'm an angel with a shotgun, fighting 'til the war's won,
I don't care if heaven won't take me back.
I'll throw away my faith, babe, just to keep you safe.
Don't you know you're everything I have?
...and I wanna live, not just survive, tonight.

Sometimes to win, you've got to sin,
don't mean I'm not a believer.
..and Major Tom will sing along.
Yeah, they still say I'm a dreamer.

I'm an angel with a shotgun..
fighting 'til the wars won..
I don't care if heaven won't take me back...

I'm an angel with a shotgun,
fighting 'til the war's won,
I don't care if heaven won't take me back.
I'll throw away my faith, babe, just to keep you safe.
Don't you know you're everything I have?
(I'm an angel with a shotgun)
..and I want to live, not just survive, tonight.
(Live, not just survive)

... And I'm gonna hide, hide, hide my wings tonight.

They say before you start a war,
you better know what you're fighting for.
Well baby, you are all that I adore,
if love is what you need... a soldier I will be.

City Of Heavenly Fire

"В човешкото тяло има сто милиарда клетки. И всяка една от клетките в моето тяло те обича. Клетките ни умират и се раждат нови, и новите ми клетки те обичат повече от старите, и затова с всеки ден те обичам повече от предишния. Това е научен факт. А когато умра и изгорят тялото ми, и аз се превърна в прах, който ще стане част от въздуха и земята, и дърветата, и звездите, всеки, който вдъхне този въздух или зърне цветята, поникнали от земята, или пък вдигне очи към звездите, ще си спомни за теб и ще те обича, защото любовта ми към теб е толкова голяма."

Lifehouse - It Is What It Is

I was only looking for a shortcut home

But it's complicated, so complicated

Somewhere in this city is a road I know

Where we could make it but maybe there's no making it now

Too long we've been denying, now we're both tired of trying

We hit a wall and we can't get over it

Nothing to relive, it's water under the bridge

You said it, I get it, I guess it is what it is

I was only trying to bury the pain

But I made you cry and I can't stop the crying

Was only trying to save me but I lost you again

Now there's only lying, wish I could say it's only me

Too long we've been denying, now we're both tired of trying

We hit a wall and we can't get over it

Nothing to relive, it's water under the bridge

You said it, I get it, I guess it is what it is

Here it comes, ready or not

We both found out it's not how we thought

That it would be

How it would be

If the time could turn us around

What was once lost may be found

For you and me

For you and me

Too long we've been denying, now we're both tired of trying

We hit a wall and we can't get over it

Nothing left to relive, it's water under the bridge

You said it, I get it, I guess it is what it is

I was only looking for a shortcut home

But it's complicated, so complicated

Blown Away...

 There's not enough rain in Oklahoma
To wash the sins out of that house.
There's not enough wind in Oklahoma
To rip the nails out of the past. Shatter every window till it's all blown away,
Every brick, every board, every slamming door blown away
Till there's nothing left standing...
Nothing left to yesterday... 
Every tear-soaked whiskey memory blown away...
Blown away...

За хората по-големи от живота

Да вдигнем тост за онези, които си тръгват, но винаги остават с нас. За големите души, за които този свят е прекалено тесен. За големите хора, които ни отварят очите за красивото в света. Да вдигнем тост, за онези, които винаги ще помним, пазим и обичаме в сърцата си, дори и след като си тръгнат. Защото техния път продължава. В необятни страни и светове, те продължават да търсят и да учат, а ние просто сме имали честта да ги познаваме, да се докоснем до техните големи сърца. Да вдигнем тост за тях и със тях - нищо, че ги няма. 

Stay

http://www.youtube.com/watch?v=RGLh138m7sA

Well, it's good to hear your voice
I hope you're doing fine
And if you ever wondered
I'm lonely here tonight

I'm lost here in this moment
And time keeps slipping by
And if I could have just one wish
I'd have you by my side

Oh, oh, I miss you
Oh, oh, I need you

And I love you more than I did before
And if today I don't see your face
Nothing's changed, no one can take your place
It gets harder every day

Say you love me more than you did before
And I'm sorry it's this way
But I'm coming home, I'll be coming home
And if you ask me, I will stay, I will stay

Well, I tried to live without you
But tears fell from
my eyes
I'm alone and I feel empty
God, I'm torn apart inside

I look up at the stars
Hoping you're doing the same
And somehow I feel closer
And I can hear you say

Oh, oh, I miss you
Oh, oh, I need you

I love you more than I did before
And if today I don't see your face
Nothing's changed, no one can take your place
It gets harder every day

Say you love me more than you did before
And I'm sorry it's this way
But I'm coming home, I'll be coming home
And if you ask me, I will stay, I will stay, always stay

I never wanna lose you
And if I had to, I would choose you
So always stay, please, always stay
You're the one that I hold on to
'Cause my heart would stop without you

I love you more than I did before
And if today I don't see your face
Nothing's changed, no one can take your place
It gets harder every day

Say you love me more than you did before
And I'm sorry that it's this way
But I'm coming home, I'll be coming home
And if you ask me, I will stay, I will stay, I'll always stay

And I love you more than I did before
And I'm sorry that it's this way
But I'm coming home, I'll be coming home
And if you ask, I will stay, I will stay, I will stay

"- We're all in our private traps. Clamped in them. And none of us can ever get out.
- Sometimes we deliberately step into those traps.
- I was born in mine. I don't mind it anymore.
- Oh, but you should. You should mind it.
- I do, but I say I don't."

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост ; широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко.Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократният морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло, както и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.Време, в което има много на витрината, но малко в склада.Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване".Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете - кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.Запомнете и казвайте "Обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, оценявайте моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, както и да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!  
" Истинските Неща в Живота"  Джордж Гарлин

-Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
-Не знам-каза Плашилото-но тези,които нямат мозък,много обичат да говорят.

"Магьосникът от Оз"

One Republic - Marching On

Once Upon A Picture Part 2

 

-        -    Видях падаща звезда.

-        -   Тук в града?

-        -   Да. Беше невероятна.

-        -   Сигурно е било самолет.

-         -   Не. Беше звезда.

-         -   Много си виждала звезди друг път, че да я различиш от самолет.

-       -    …

-      -     Тук в града няма звезди. Няма време за звезди. Има само самолети,  които бързат да кацнат някъде. Светлините са прекалено ярки за да видиш звездите, а и честно казано аз се съмнявам в тях. Каква е ползата от звездите? Нито ти плащат сметките, нито ти чистят къщата. Пък и през повечето време не ги виждаш. Звезди. Пълни измишльотини.

-        -   Звездите са истински. И са там. Ти може и да не ги виждаш, но аз ги виждам. Всяка вечер, когато погледна към небето. Дори когато има облаци или светлините ми пречат знам, че звездите са там, че светят. Как може да не вярваш във звездите? Живота ти сигурно е толкова пуст без тях.

-       -    Изобщо не е. Имам си достатъчно проблеми на главата, че и за звездите да се притеснявам.

-         -  Но те са …

-         -  Те са измислица. Хората се прехласват по тях и забравят, че това са просто един големи газови кълба и нищо повече. В тях няма магия, няма някаква тайна сила, която пряко да ни въздейства.

-         -  Ти не разбираш – въпросът не е дали в самите тях има нещо – те самите СА магията.

-        -   Бабини девитини. Пак си пълниш главата с глупости. – стола проскърца и вратата се затръшна.

-        -   Не са глупости. Всяка една звезда е мечта. И щом всяка вечер я виждаш там горе, значи мечтата ти е жива. И ти знаеш, че е там, скрита зад облаците и светлините. Тя е там и чака своя момент да блесне с пълна сила. И щом видиш падаща звезда, значи нечия мечта се е сбъднала. Затова се радвам – видях, че една мечта се сбъдна. Но ти не виждаш тази радост – ти нямаш мечти. За това и не виждаш звездите. Прекалено съсредоточено гледаш надолу и само се оправдаваш, че нямаш време за губене в гледане на звезди. Но истината е , че те е страх, че щом погледнеш нагоре няма да намериш своята звезда. Твоята мечта. Колко глупаво. Ако вдигнеш поглед и потърсиш малко, само малко, ще я видиш – точно там над главата ти … Звездите са истински. Истински са и  мечтите и надеждите. Ти виждаш само самолетите. Не звездите са замъглени от изкуствените светлини – а твоя поглед.

Видях падаща звезда. И беше невероятна.