Stay

http://www.youtube.com/watch?v=RGLh138m7sA

Well, it's good to hear your voice
I hope you're doing fine
And if you ever wondered
I'm lonely here tonight

I'm lost here in this moment
And time keeps slipping by
And if I could have just one wish
I'd have you by my side

Oh, oh, I miss you
Oh, oh, I need you

And I love you more than I did before
And if today I don't see your face
Nothing's changed, no one can take your place
It gets harder every day

Say you love me more than you did before
And I'm sorry it's this way
But I'm coming home, I'll be coming home
And if you ask me, I will stay, I will stay

Well, I tried to live without you
But tears fell from
my eyes
I'm alone and I feel empty
God, I'm torn apart inside

I look up at the stars
Hoping you're doing the same
And somehow I feel closer
And I can hear you say

Oh, oh, I miss you
Oh, oh, I need you

I love you more than I did before
And if today I don't see your face
Nothing's changed, no one can take your place
It gets harder every day

Say you love me more than you did before
And I'm sorry it's this way
But I'm coming home, I'll be coming home
And if you ask me, I will stay, I will stay, always stay

I never wanna lose you
And if I had to, I would choose you
So always stay, please, always stay
You're the one that I hold on to
'Cause my heart would stop without you

I love you more than I did before
And if today I don't see your face
Nothing's changed, no one can take your place
It gets harder every day

Say you love me more than you did before
And I'm sorry that it's this way
But I'm coming home, I'll be coming home
And if you ask me, I will stay, I will stay, I'll always stay

And I love you more than I did before
And I'm sorry that it's this way
But I'm coming home, I'll be coming home
And if you ask, I will stay, I will stay, I will stay

"- We're all in our private traps. Clamped in them. And none of us can ever get out.
- Sometimes we deliberately step into those traps.
- I was born in mine. I don't mind it anymore.
- Oh, but you should. You should mind it.
- I do, but I say I don't."

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост ; широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко.Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократният морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло, както и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.Време, в което има много на витрината, но малко в склада.Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване".Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете - кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.Запомнете и казвайте "Обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, оценявайте моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, както и да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!  
" Истинските Неща в Живота"  Джордж Гарлин

-Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
-Не знам-каза Плашилото-но тези,които нямат мозък,много обичат да говорят.

"Магьосникът от Оз"

One Republic - Marching On

Once Upon A Picture Part 2

 

-        -    Видях падаща звезда.

-        -   Тук в града?

-        -   Да. Беше невероятна.

-        -   Сигурно е било самолет.

-         -   Не. Беше звезда.

-         -   Много си виждала звезди друг път, че да я различиш от самолет.

-       -    …

-      -     Тук в града няма звезди. Няма време за звезди. Има само самолети,  които бързат да кацнат някъде. Светлините са прекалено ярки за да видиш звездите, а и честно казано аз се съмнявам в тях. Каква е ползата от звездите? Нито ти плащат сметките, нито ти чистят къщата. Пък и през повечето време не ги виждаш. Звезди. Пълни измишльотини.

-        -   Звездите са истински. И са там. Ти може и да не ги виждаш, но аз ги виждам. Всяка вечер, когато погледна към небето. Дори когато има облаци или светлините ми пречат знам, че звездите са там, че светят. Как може да не вярваш във звездите? Живота ти сигурно е толкова пуст без тях.

-       -    Изобщо не е. Имам си достатъчно проблеми на главата, че и за звездите да се притеснявам.

-         -  Но те са …

-         -  Те са измислица. Хората се прехласват по тях и забравят, че това са просто един големи газови кълба и нищо повече. В тях няма магия, няма някаква тайна сила, която пряко да ни въздейства.

-         -  Ти не разбираш – въпросът не е дали в самите тях има нещо – те самите СА магията.

-        -   Бабини девитини. Пак си пълниш главата с глупости. – стола проскърца и вратата се затръшна.

-        -   Не са глупости. Всяка една звезда е мечта. И щом всяка вечер я виждаш там горе, значи мечтата ти е жива. И ти знаеш, че е там, скрита зад облаците и светлините. Тя е там и чака своя момент да блесне с пълна сила. И щом видиш падаща звезда, значи нечия мечта се е сбъднала. Затова се радвам – видях, че една мечта се сбъдна. Но ти не виждаш тази радост – ти нямаш мечти. За това и не виждаш звездите. Прекалено съсредоточено гледаш надолу и само се оправдаваш, че нямаш време за губене в гледане на звезди. Но истината е , че те е страх, че щом погледнеш нагоре няма да намериш своята звезда. Твоята мечта. Колко глупаво. Ако вдигнеш поглед и потърсиш малко, само малко, ще я видиш – точно там над главата ти … Звездите са истински. Истински са и  мечтите и надеждите. Ти виждаш само самолетите. Не звездите са замъглени от изкуствените светлини – а твоя поглед.

Видях падаща звезда. И беше невероятна.