"Не ми е тъжно. Просто ми е празно.
И точно за това ми се мълчи...
И намам думи. Само тишини."

Стъклени замъци

' 'Cause I'm only a crack in this Castle of glass.
Hardly anything there for you to see
For you to see...'

      Това  ни е проблема на хората с големи сърца - лесно се влюбваме. Чакаме дълго някой, който да ни накара да трепнем, който да обсеби мислите ни и да  завладее мечтите ни. И след толкова чакане и при най-малкия сигнал ние се хвърляме в режисиране на невъзможни филми. Създаваме си наши истини и безусловно вярваме в тях. Изграждаме неземно красиви Стъклени замъци.
      И най-боли когато тези замъци се счупят. Когато видим истината, без да я изкривяваме през нашия поглед. Разочарованието, когато видим как нашите замъци се разпадат на толкова много фини парченца, това е нещо, което другите не изпитват. Те гледат на света със ясен поглед, а ние - с очите на мечтател. Техните замъци не са толкова огромни, те не зазидват част от себе си в стъклените им стени. Затова нашите замъци са така красиви - защото ние самите сме в тях. И когато се счупят се чупим и ние.
       Но колкото и пъти да се счупваме, винаги намираме сили да се съберем отново. Винаги красивото ни дава воля да се надигнем... и скоро да  построим нов замък - по-великолепен от всеки преди него.
     Това ни е проблема на хората с големи сърца - когато обичаме, обичаме безкрайно.  И когато плачем, плачем безутешно. Мечтите ни са всичко и предпочитаме да бъдем там, където всичко е възможно...
         И мечтаем, и мечтаем, докато всичко което ни остане са несбъднатите мечти.