Една любов, осъдена...

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов, една съдба.

Те са пред мен - две сенки огнени.
Те са във мен - две болки плачещи.

Под слънцето на време страшно.
Един монах - сърце желязно.
Една жена отрекла себе си.
Душите си осъдени горят.

Те са пред мен. Те са във мен.
Две сенки огнени. Две болки плачещи.

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов...
Осъдена...

Сън В Лятна Нощ

"Всичко е любов, любов, любов!
Другото не струва!
Другото е сиво!
Всеки много обича
млади и стари, грозни и красиви!
И се върти омагьосания кръг
от царя до занаятчията,
от цветята до животните
и целия свят!
Върти се омагьосания кръг
на любовта и в него целия свят,
повикал на помощ елфи,
феи,
духове
и онзи прекрасен сън
в лятната горска нощ.
Сънят,
който всичко
преобръща,
подлудява,
преобразява!

Животът е само сън.
И трудно е да се каже
кой свят е по-истински
в живота или в съня ни.

Ако ние, сенки леки,
сме дотегнали на всеки
помислете, че сте спали,
ний додето сме играли;
че били са тези сцени
с разни роли разменени,
само сънна бъркотия
в мозъчната ви кутия.
Да, така си помислете;
сън един, сънуван лете,
сън с отворени очи.
И ако не прозвучи
змийска свирка в тази зала
или някой за похвала
сбърка да изръкопляска,
зарад този опит днеска,
с други опит по-търпим
ний ще ви се отплатим.
Обещавам ви го аз,
а кажете ми: от вас,
драги господа и дами,
кой е чувал Пък да мами?"

Once Upon A Picture Part 3

Какво обичат звездите? За какво мечтаят звездите? Когато времето тече толкова бавно, че дори вековете са по-кратки от миг… Какво крият звездите? Дали искат да бъдат различни? Дали чуват всяко прошепнато желание? А дали се опитват да го изпълнят?

Какво виждат звездите? Един миниатюрен свят, толкова дребен, толкова незначителен, на фона на безкрайността? Едно чудо, развило се от прашинките на други звезди? Знаят ли какво има отвъд? Отвъд тъмнината на Космоса?

За какво копнеят звездите? Дали искат да бъдат хора? Макар и за един миг… Искат ли да чувстват? Да плачат и да се смеят? Да се радват и тъгуват? Дали биха разменили своето вечно, непроменящо се съществуване за краткия и несигурен живот на човека?

А може би звездите чувстват? По някакъв необясним, звезден начин. Може би нашите сбъднати желания са техния смях, а несгодите ни – тяхната тъга…

Дали звездите плачат? Там, някъде, в безкрая, сами, нечути и неразбрани? Дали звездите плачат? Дали и те имат сърца, които мечтаят, точно като нас? Дали и те прошепват желанията си, тайно, полугласно,за да не се загуби магията?

И ако да, то кой… Кой слуша техните мечти? Кого обичат звездите? Кого виждат звездите? По кого копнеят?

Стоя, гледам ги и си мисля: ето, аз ще си намисля желание, ще го прошепна на онази звезда, онази там – най-ярката, и ще чакам то да се сбъдне. Звездата ще чуе моя шепот, ще усети колко искам то да се сбъдне и ще пръсне своя звезден прах… Но когато Звездата си пожелае нещо, кой ще сбъдне нейното звездно желание?