"Тези ужасни неща могат да бъдат преживени, защото ние сме точно толкова неуязвими, колкото повярваме. Големите не осъзнават колко са прави, когато казват с онази самодоволна, глупава усмивка на лице: " Младите се мислят за непобедими." Никога не бива да губим надежда, тъй като никога не можем да се повредим непоправимо. Мислим, че сме непобедими, защото е така. Не можем да се родим, не можем да умрем. Като всяка енергия, ние само променяме формата, размерите и проявлението си. Когато пораснат, хората забравят това. И започват да се страхуват от загубата и от провала. Но онази по-голяма от сбора на частите ни частица от нас няма начало и няма край, така че не можем да се провали."