Once Upon A Picture Part 2

 

-        -    Видях падаща звезда.

-        -   Тук в града?

-        -   Да. Беше невероятна.

-        -   Сигурно е било самолет.

-         -   Не. Беше звезда.

-         -   Много си виждала звезди друг път, че да я различиш от самолет.

-       -    …

-      -     Тук в града няма звезди. Няма време за звезди. Има само самолети,  които бързат да кацнат някъде. Светлините са прекалено ярки за да видиш звездите, а и честно казано аз се съмнявам в тях. Каква е ползата от звездите? Нито ти плащат сметките, нито ти чистят къщата. Пък и през повечето време не ги виждаш. Звезди. Пълни измишльотини.

-        -   Звездите са истински. И са там. Ти може и да не ги виждаш, но аз ги виждам. Всяка вечер, когато погледна към небето. Дори когато има облаци или светлините ми пречат знам, че звездите са там, че светят. Как може да не вярваш във звездите? Живота ти сигурно е толкова пуст без тях.

-       -    Изобщо не е. Имам си достатъчно проблеми на главата, че и за звездите да се притеснявам.

-         -  Но те са …

-         -  Те са измислица. Хората се прехласват по тях и забравят, че това са просто един големи газови кълба и нищо повече. В тях няма магия, няма някаква тайна сила, която пряко да ни въздейства.

-         -  Ти не разбираш – въпросът не е дали в самите тях има нещо – те самите СА магията.

-        -   Бабини девитини. Пак си пълниш главата с глупости. – стола проскърца и вратата се затръшна.

-        -   Не са глупости. Всяка една звезда е мечта. И щом всяка вечер я виждаш там горе, значи мечтата ти е жива. И ти знаеш, че е там, скрита зад облаците и светлините. Тя е там и чака своя момент да блесне с пълна сила. И щом видиш падаща звезда, значи нечия мечта се е сбъднала. Затова се радвам – видях, че една мечта се сбъдна. Но ти не виждаш тази радост – ти нямаш мечти. За това и не виждаш звездите. Прекалено съсредоточено гледаш надолу и само се оправдаваш, че нямаш време за губене в гледане на звезди. Но истината е , че те е страх, че щом погледнеш нагоре няма да намериш своята звезда. Твоята мечта. Колко глупаво. Ако вдигнеш поглед и потърсиш малко, само малко, ще я видиш – точно там над главата ти … Звездите са истински. Истински са и  мечтите и надеждите. Ти виждаш само самолетите. Не звездите са замъглени от изкуствените светлини – а твоя поглед.

Видях падаща звезда. И беше невероятна.