Какво обичат звездите? За какво мечтаят звездите? Когато времето тече толкова бавно, че дори вековете са по-кратки от миг… Какво крият звездите? Дали искат да бъдат различни? Дали чуват всяко прошепнато желание? А дали се опитват да го изпълнят?
Какво виждат звездите? Един миниатюрен свят, толкова дребен, толкова незначителен, на фона на безкрайността? Едно чудо, развило се от прашинките на други звезди? Знаят ли какво има отвъд? Отвъд тъмнината на Космоса?
За какво копнеят звездите? Дали искат да бъдат хора? Макар и за един миг… Искат ли да чувстват? Да плачат и да се смеят? Да се радват и тъгуват? Дали биха разменили своето вечно, непроменящо се съществуване за краткия и несигурен живот на човека?
А може би звездите чувстват? По някакъв необясним, звезден начин. Може би нашите сбъднати желания са техния смях, а несгодите ни – тяхната тъга…
Дали звездите плачат? Там, някъде, в безкрая, сами, нечути и неразбрани? Дали звездите плачат? Дали и те имат сърца, които мечтаят, точно като нас? Дали и те прошепват желанията си, тайно, полугласно,за да не се загуби магията?
И ако да, то кой… Кой слуша техните мечти? Кого обичат звездите? Кого виждат звездите? По кого копнеят?
Стоя, гледам ги и си мисля: ето, аз ще си намисля желание, ще го прошепна на онази звезда, онази там – най-ярката, и ще чакам то да се сбъдне. Звездата ще чуе моя шепот, ще усети колко искам то да се сбъдне и ще пръсне своя звезден прах… Но когато Звездата си пожелае нещо, кой ще сбъдне нейното звездно желание?
Няма коментари:
Публикуване на коментар